Смелите винаги имат право на грешка
Вася, синът на моята другарка, един път падна с колелото. Тогава той за първи път се опита да кара на две колела и сякаш всичко му се получаваше – потегли, резервира равновесие, даже съумя да завие... А след това за наслада набра скорост – и се заби в канавката. Вик имаше! При това като цяло Вася комплицирано подсмърчаше, а със соловото осъществяване се изявяваше неговата майка, откровенно изплашила се от ожулените колена и вероятността детето „ да си счупи врата ”. Забрави евентуално по какъв начин преди 10 години тя сама е летяла през кормилото на своето балканче право в купчината с пясък в нашия двор. А след това се смееше от сърце и ме молеше да не описвам на никого за нейния полет, „ изключително на мама и на вуйна Оля ”...
Помня още един случай – заведоха ме да се запиша в музикалното учебно заведение. Учителят по фортепиано – посивял маестро със почервенял от ентусиазъм нос, скептично следеше моите опити да скалъпвам нещо на тематика „ кучешки валс ”. А след това поклати глава: „ Водете я, несъмнено, само че... ” Трябва ли да споделям, че музикалното учебно заведение беше изпратено в аналите на историята? А Вася можеше да завоюва Тур дьо Франс. А аз - да бъда конкуренция на Мацуев. Вече не знаем, дали можехме да се оправим с това, а да го разберем в този момент нямаме никакъв късмет, само че не това е основното. Главното е това, че опитът да се пробваш и да получиш своята „ първа палачинка за домакинята ”, беше отсечен от корен. И ние добродушно започнахме да привикваме да живеем без право на неточност.
Не всички ги стопира строгото мъмрене поради непредпазливия опит да караме колело или да скочим отгоре-отгоре с главата надолу във водата. Но мнозина се стопират. Споменете си, евентуално във вашето детство също се е случвало нещо сходно. Тази обстановка, когато сте претърпели първия си крах и сте се изплашили не толкоз от личния неуспех, колкото от реакцията на обществеността на този неуспех. И вероятностите – хоп! и са изчезнали.
Мина време. Ние всички съзряхме като персони и се формирахме като престиж за самите себе си. Сега в нашия комплект е заложен мощен, хубав перфекционизъм, който работи чудесно в нашата процедура, трансформирайки ни в гениални изпълнителни на ежедневната ни песен. И който е гибелен за всички нови инициативи. „ Ако правиш нещо, прави го добре! ” – самичък по себе си това е отличен лозунг. Но какъв брой постоянно прибавяме в него, в самия му край, дребна, незабележима на пръв взор думичка „ незабавно ”. И това „ незабавно ” е като капка вода върху съчка кибрит, единствено със своята поява угася всички наши нови хрумвания и ненаправени опити. Защото ние към този момент сме привикнали да живеем без право на неточност. Престанете да се спирате - до момента в който не е късно. Иначе по-голямата част от възможностите, които са ви отредени, просто ще преминат около вас. Точно в този момент – учете се да грешите вярно.
Има едно просто упражнение: по какъв начин да се научим да претърпяваме неуспеха умерено, с изгода за нашите каузи. Лъжете своя мозък; учете се с незначителни проблеми, умеенето ви ще премине автоматизирано към сериозните неща. И по този начин, изберете си задача. Тя би трябвало да бъде:
- задоволително комплицирана, тъй че триумфът да не може да пристигна веднага;
- задоволително приятна, с цел да ви се прииска да продължите след първия несполучлив опит;
- и задоволително незначителна като резултат, с цел да не се страхувате от неуспеха.
А в този момент си поемете надълбоко въздух и напред!
За мен такова дело стана пеенето. Идеално по принцип занимание – отпуска те, мускулите и белите дробове се тонизират и в случай че се провалиш – загубата не би били огромна. Избрах си учител и както се споделя, вопъл за ария! На първото занимание учителят ме помоли да повторя няколко изречения от песни, коства ми се, на Лана дел Рей. Когато с възприятие приключих да извършвам своята звезда партия, той сподели: „ Не е зле, не е зле... Това нещо от „ Стрелец ” ли беше? И аз се научих да се надсмивам над неуспехите си в директния смисъл на думата. Ние всички сме способни на повече. Прекалено постоянно нас не ни доближава единствено това – правото на неточност. Дайте си го. Мисля, че ви чакат велики каузи.
Превод от съветски език: Александър Василев
Инфо: www.adme.ru
